Лунната гравитация

Лунната гравитация и приливите (Видео)

21.06.2017

 

Всички ние сме учили как лунната гравитация привлича Земята и цялата й вода, като това често води до гравитационен дисбаланс, който простира океана на две противоположни издатини – едната е в най-близката точка до Луната, където гравитацията на Луната е най-силна, а другата е от противоположната страна на Луната, където гравитацията е най-слаба.




Лунната гравитация

Но тази разлика в гравитацията не означава, че Луната “вдига” или “разпъва” океаните. Ако по този начин работи приливът, бихме могли да видим езера, язовири или дори басейни в задния двор в синхрон с Луната.

Във всяка точка на Земята, лунната гравитация е около 10 милиона пъти по-слаба от собствената гравитационна сила на Земята, казва Перез-Гиз. Така че, разликата между страната на Земята откъм Луната в сравнение с другата страна е много малка.

Приливите и отливите са всъщност сложна конфигурация на гравитацията между Луната, Земята и Слънцето. И общият ефект е по-скоро “натиск”, а не “опън” на Земната вода.

Въпреки че, водата на Земята е изтеглена от гравитацията на Луната, ефектът не се забелязва на молекулярно ниво.
Океанската вода покрива около 71% от земната повърхност и е свързана в едно течно тяло. Това позволява на малките сили на всяка молекула на водата да се присъединят към “немалкото увеличаване на налягането на водата”, казва Перез-Гиз.

Молекулите на водата в близост до земните полюси са изтеглени най-вече директно надолу към центъра на гравитацията на планетата (близо до ядрото), а молекулите, които са най-близо до Луната (на екватора), изпитват най-силното привличане към Луната. Респективно водните молекули, които са най-отдалечени от Луната, междувременно изпитват най-слабото гравитационно ускорение.

Тъй като водните молекули могат лесно да се движат и да се блъскат една в друга, тези безбройни мънички удари се прибавят и “изтласкват” морската вода далеч от полюсите. Това глобално водно налягане работи срещу гравитацията на Земята, за да образува две издутини: големите приливи.

“Океана не се повдига нито пък се разтяга”, казва Перез-Гиз. “Океанът се издува по линията” Земя-Луна.

Тези изпъкнали височини са на линия, когато Земята се върти под тях на всеки 24 часа, което води до промяна на приливите на всеки 6 часа. Неблагоприятните приливи и отливи се наблюдават, когато разрива, причинен от приливната сила, е най-слаб и налягането на водата, причинено от гравитацията на Земята е най-силно.

По-малките водни тела, като езерата и басейните, нямат видими приливни вълни, защото нямат достатъчно водна маса, необходима за създаването на натиск, който видимо да преодолее гравитацията на Земята.

Гравитацията на Слънцето също влияе върху приливите и отливите. Когато гравитацията на Слънцето противодейства на лунната, това води до по-ниски от средните “малки приливи”. Когато слънцето се изравни с Луната, тогава се задействат “големите приливи”.

Източник: DAVE MOSHER, BUSINESS INSIDER

Гледайте!