Лавоазие

Нищо не е създадено и нищо не е загубено в природата, а всичко се променя

15.05.2017 | М. Колев

Френският химик, член и впоследствие председател на Парижката академия на науките Антоан-Лоран дьо Лавоазие успява да изведе науката до ново ниво на прецизност, като дава името на химичния елемент кислород и установява ролята му при горене и дишане. Също така установява състава на въздуха и водата, както и на диаманта.




Лавоазие

By Edal Anton Lefterov (Own work) [CC BY-SA 3.0 or GFDL], via Wikimedia Commons

Смятам, че природата е огромна химична лаборатория, в която всички видове състави и разлагания са формирани. – Антоан-Лоран дьо Лавоазие

Чрез прецизни и внимателни измервания на масата в химическите реакции, които се появяват по време на горене, Лавоазие демонстрира закона за запазване на масата – закон, който показва, че общата маса на веществата, участващи в дадена химична реакция, остава постоянна.

Той провежда експерименти, като нагорещява различни субстанции в запечатани контейнери и открива, че масата, която метала е натрупал, когато е бил нагорещен е същата като масата на изгубения въздух. Също така открива, че горенето спира, когато кислорода е изцяло изчезнал и въздуха, който остава не спомага за горенето.

В крайна сметка гениалният френски химик осъзнава, че горенето се състои от следната комбинация: нагряване, гориво (използва се материал, който може да гори) и кислород.

През 1778 г. Антоан-Лоран дьо Лавоазие публикува своите резултати и освен че, доказва закона за запазване на масата при химични реакции, той също така установява ролята на кислорода при горенето и по този начин оборва флогистоновата теория.