Възходът и падението на публичното …

Възходът и падението на публичното като посредник между гражданите и политиците

16.05.2017 | проф. дпн. Николай Найденов

 

Моите научни интереси гравитират около проблема за публичната природа на политиката. Тази природа има два източника – държавата и активното гражданство.

политиците

Възходът и падението на публичното като посредник между гражданите и политиците – проф. дпн. Николай Найденов




От формална гледна точка, политиката е публична дейност, защото е регламентирана и фиксирана трайно в институционалното устройство на държавата. По тази причина, един политик остава публична фигура, дори ако изцяло погазва публичната отговорност. Тази страна на политическата практика мотивира моя дълготраен изследователски интерес към корупцията. От съдържателна гледна точка, политиката е публична дейност, защото е обвързана с интересите на всички граждани и техните претенции за отчетност и прозрачност. В този смисъл, публичния характер на политиката се препотвърждава постоянно в политическия процес и зависи от степента и качеството на политическото участие на гражданите. Именно конфликтът и играта между формалния и съдържателния аспект на публичното в политиката очертава един проблемен кръг, който в своите лекции наричам „непублична политика“. Непубличната политика не се ограничава със задкулисните политически споразумения и действия. Егоистичните цели в политиката могат да бъдат постигани и с крещящи публични действия, мобилизиращи усилията на политици, партии, институции и дори самите граждани. Обобщено накратко, моите научни интереси са насочени към анализа на три взаимосвързани обекта: публичната природа на политиката, атрофията на публичното в политиката и корупцията.

На този фон се зароди един относително нов научен интерес, свързан с генезиса, натрупването и употребата на политически капитал. Под „политически капитал“ аз разбирам подкрепата на гражданите, която позволява на политиците и политическите партии да предприемат едни или други публично значими действия. Ключова роля в разбирането на това понятие играе разделението между два типа политически капитал: първичен и вторичен. Първичният политически капитал е онази подкрепа, която гражданите оказват на политиците, заради реални или очаквани подобрения в техния живот. Вторичният политически капитал включва два подтипа: идентификационен и сравнителен. Идентификационният политически капитал е подкрепата, която гражданите оказват на политиците въз основа на реални или въображаеми идентичности. Сравнителният политически капитал е подкрепата, която гражданите оказват на политиците заради успешното „пласиране“ на политиците в условията на политическата конкуренция. Това включва както ефективната защита от атаките на опонентите, така и ефективните контраатаки срещу тях. Печеленето на политическа подкрепа въз основа на вторичния политически капитал е симптом за заболяването на демокрацията и осветява теоретически по нов начин природата на политическия популизъм.